Пловдив е разположен в западната част на Горнотракийската низина на 160 м н.м.в. на двата бряга на река Марица върху и около шест сиенитни хълма на площ 53 кв.км, на 42º 9` северна ширина и 24º 45` източна дължина. Пловдив е вторият по големина град на България. Населението е около 376 911 души. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив. През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика.

Почти еднакво отдалечен от всички балкански столици, от Скопие или Тирана, от Солун, Истамбул или Букурещ, можете да стигнете до него в рамките на един ден.

Ако първо пристигнете в столицата София Вие можете да се придвижите до Пловдив с такси, автомобил под наем, междуселищен автобусен транспорт или ЖП транспорт. Разстоянието между двата града е 130 км или 1 час и 30 минути с лек автомобил и за около 2 часа с автобус по автомагистрала „ Тракия”. Експресният влак стига до Пловдив за 2 часа и 15 минути, а бързият за 2 часа и 45 минути.

Ако първо пристигнете в един от двата пристанищни града Варна или Бургас, трябва да знаете, че разстоянието Варна - Пловдив е 398 км или около 5 часа, а от Бургас до Пловдив е 260 км или около 3 часа и 30 минути.

Пристигащите в България с лек автомобил или с автобус от Западна и Централна Европа пресичат западната граница на страната предимно през ГКПП Калотина и ГКПП Гюешево. Достъпът от Калотина до Пловдив / 204 км / e по първокласен път Е80 през Драгоман и София, а от Гюешево до Пловдив /221 км/ се пътува по първокласен път Е871 през Кюстендил, Перник и София.

По-голяма част от автомобилните и автобусни превози през Румъния за България се осъществяват по Дунав мост между градовете Гюргево / Румъния/ и Русе / България/.  Разстоянието от Русе до Пловдив е 299 км и се преминава през Бяла и Велико Търново по първокласен път Е 85 и продължава през Габрово, прохода «Шипка», долината на розите и Карлово по път Е 64.Фериботни връзки през Видин, Никопол и Оряхово.

Достъпът от Гърция до Пловдив е през ГКПП Кулата, ГКПП Ново село, ГКПП Илинден и ГКПП Златоград.

Пътуващите от Турция до Пловдив преминават през ГКПП Капитан Андреево – 160 км до Пловдив, ГКПП Малко Търново – 291 км и ГКПП Лесово – 194 км.

Международните пътнически ЖП превози до Пловдив са част от влаковите разписания по трасето от Западна Европа до Истанбул и Близкия изток.

Местоположението на града / в западната част на Горнотракийската низина на 160 м н.м.в. на двата бряга на река Марица върху и около шест сиенитни хълма/ определя и неговия  мек климат с къса зима и дълго горещо лято. Средната годишна температура е 12 - 15 градуса, максималните за града 46 градуса са отбелязани през юли 1990 г.,а минималните -18 градуса – през 1942 г.Средната януарска температура е около нулата,а средната юлска е около 23 градуса.

Община Пловдив изпъква с малко на брой туристически ресурси с голям потенциал: най-голямата на Балканския полуостров и най-дългата българска река Марица  и шестте скални хълмове (тепетата).

Тракийски туристически район се намира в Преходно-средиземноморската физико-географска област. Обхваща Горнотракийската низина, средния дял на Стара планина, западните и източните Родопи. Растителният и животински свят е с изключителна пъстрота като в по-високите части се срещат представители на европейската флора и фауна. В низинните и равнинни части има представители както на европейския, така и на средиземноморския растителен и животински свят. Поради географската преходностт на региона има наличие на множество ендемити.- колхидски фазан, черен отровен паяк, типичната лонгозна гора по поречието на реките Марица и Тунджа и най-северното проявление на чинара.

От тепетата Бунарджика, Сахат тепе и Джендем тепе са обявени за природни забележителности. Само във високите скалисти части все още се срещат отделни екземпляри от първоначалните масови видове: червена хвойна, южна копривка, пистация, елшовиден зърнастец, хинап, балканските ендемити - четинеста звъника, подуточашково клинавче, румелийска жълтуга. От животинските видове може да се наблюдава зелената крастава жаба и кафявата крастава жаба, зеленият гущер, стенният, нощният и късокракият гущер,  смок мишкар, скорец, полска чучулига, черешарка, катерица, къртица и др. От бозайниците - невестулка, черен пор и къртица. От птиците доминиращи са гугутка, чухал, синигер, ушата сова, щиглец. По крайбрежието на Марица особен интерес представлява защитеният животински вид малък корморан.

Най-забележителните природните ресурси на Пловдивския туристически район са:

• Планини и ридове: Алабак, Къркария, Сюткя, Баташка планина, Дъбраш, Мурсалица, Чернатица, Радюва планина, Преспа, Добростан. В тях има подходящи терени за ски-писти: Пампорово, Юндола, Беглика, Цигов чарк, с. Гела, с. Стойките, с. Момчиловци, Чепеларе, х. Здравец, склоновете между Ракитово, Пещера, Батак и с. Дорково
• Долини: р. Триградска, р. Широколъшка, р. Манастирска, р. Беглишка, р. Черна, р. Малка Арда, р. Боровица, р. Въча, р. Чепинска.
• Заравнености: Чепинска котловина, южните части на Горнотракийската низина.
• Скални образувания: Чудните мостове, каньонът на р. Канина, Каялийски скали, Дорманови скали.
• Пещери: Снежанка, Ухльовица, Дяволско гърло, Ягодинска.
• Езера и язовири: яз. Батак, яз. Беглика, яз. Широка поляна, яз. Доспат, яз. Кричим.
• Минерални извори: Велинград, Девин, Наречен, Михалково, Огняново, Варвара.
• Реки: р. Марица, р. Въча, р. Чепеларска, р. Доспат, р. Чепинска, р. Малка Арда.
• Растителност и животински свят, природни паркове и ловни стопанства: Конски дол и Тъмната гора (Дъбраш), Мантарица и Дупката (Доспат), Беглика, Кастракли (Смолян), Хвойната (Кричим), Купена (Пещера), Старата река, Момчиловски дол, Амзовото, Совсковчето, Казана (Мурсалица), Черната стена (до Бачковския манастир); гори – от бук, смърч, бял бор, габър, бряст, ясен, липа; ловен резерват Кормисош с кафяви мечки, сърни, муфлони, лопатари.

Природните ресурси, в т.ч. и разнообразния климат в планинските места, долините, поречията и т.н., на района благоприятстват развитието на разнообразни видове туризъм – ски туризъм, балнеолечебен туризъм, климатичен туризъм (лятното ползване на ски курортите), еко туризъм, пещерен туризъм, пешеходен туризъм, алпинизъм и др.

Пловдивският туристически район граничи със Средногорско-подбалканския туристически район, който включва  Средна гора и Задбалканските полета. Природните туристически ресурси на този район също могат да бъдат ползвани от туристи, отседнали по един или друг повод в Пловдив, например за краткотраен спа туризъм (Хисаря, Павел баня) и др.