Преди ~ 6 хиляди години древните хора открили уникалното съчетание между плодородна низина, пълноводна река и живописни хълмове и установили върху територията на днешния Пловдив своето вечно присъствие .Пловдив е връстник на Ур и Шумерската империя, 3000 години по-стар от пирамидите, съвременен наследник  на  древни цивилизации – Тракийска, Елинска, Римска, Византийска и Отоманска.

Две от тракийските селища, разположени в подножието на седемте сиенитни хълма край Марица, поставят началото на града. От средата на второто хилядолетие пр. Хр. датира големият култов център, разположен върху Трихълмието . Първото име на създаденото селище от тракийското племе беси се нарича Евмолпия на името на митичния тракийски владетел, певец и жрец. Смята се, че храмът на Евмолп се е намирал на Таксим тепе, наричано някога Евмолпиев хълм.  На хълма Джендем тепе се издигали няколко храма със статуи на Тракийския конник¸Аполон и други божества.

На 20 км северно от Пловдив, до селата Дуванли, Калояново и Старосел, са разкрити едни от най-богатите некрополи в земите на траките, които се свързват с аристокрацията на Филипополис. Гробницата в Старосел е най-голямата древна погребална сграда по нашите земи. Днес там се намира едноименната винарска изба, с модерен хотелски комплекс и съвременна възстановка на древния храм, в която се извършват дегустации и се играят ефектни орфически представления.

През 342 г. пр. Хр. войските на Филип ІІ Македонски установяват господството си над Тракия. Градът е преименуван на Филипопол .

По времето на император Клавдий Филипопол е включен в пределите на Римската империя и получава името Тримонциум , но то не успява да се наложи и градът продължава да се нарича Филипопол.

Разкритите монументални архитектурни комплекси от римско време, подкрепят   изказването на Лукиан Самосадски, който казва ,че „ Филипопол е най-големият и най-красив град в Римската империя, чиято красота „ блести отдалече”.

Един от най-добре запазените антични театри в света е построен в началото на ІІ в. при император Траян, намира се между Джамбаз и Таксим тепе, на южния склон  на Трихълмието. Римският античен театър е блестящ пример за преплитането на театралното строителство в елинистическите центрове на Мала Азия и местните тракийски строително-декоративни традиции. С около 3 500 зрителски места , днес е най-голямата открита сцена в България, на която се представят спектакли с високо художествено майсторство.

Днес Пловдив е най-наситеният в България град с отлично съхранени археологически паметници от римско време. Един от дванадесетте в света стадиона на римската империя е именно тук. Част от него е разкрита и експонирана в центъра на Главната улица. Агората / форумът или централния площад /  може да се види от северната страна на централна поща. Забележителни са още – Булевтерионът, Библиотеката, жилищният комплекс „ Ирини” с великолепните мозайки, най-голямата базилика от ІV-VІ в. по нашите земи, единствените инженерни съоръжения в българските градове с дължина 5-6 км - Акведуктът.

От края на ІV век Филипопол остава в пределите на Византия. През първата половина на VІІ в. започва мирното проникване на славянските племена. Те трансформират името на града като Пулпудева. От него по-късно възниква Пловдив. По време на варварските нашествия градът е обграден с двойна крепостна стена, дълга 1,5 км. Особен интерес представляват цитаделата с потерната – таен изход, водещ до бреговете на Марица и голямата Кръгла кула от акрополната крепостна стена. / Снимка на кръглата кула/.

При царуването на Иван Александър  / 1331 – 1371/ българите доизграждат и укрепват пловдивската крепост. С това преустройство се свързва и Източната порта на акрополната крепостна стена – Хисар капия, в днешния и вид и водохранилищата във високата част на Небет тепе.

От времето на османското владение, когато Пловдив се е наричал Филибе, са запазени представителните мюсюлмански храмове – Джумая и Имарет джамия, Чифте баня, оформят се Узун чаршия / днес ул. Райко Даскалов/ и занаятчийската улица „Капана”.

Пловдив запазва многолюдността на голям, разноезичен град. Религиите и техните храмове присъстват в него под формата на забележителна архитектура и сред неповторима толерантна атмосфера – православна, католическа, мюсюлманска, еврейска и арменска.

Истински икономически и културен разцвет бележи градът през ХVІІІ и ХІХ век – Възрожденският Пловдив прелива от възторжено обновление, което завладява и днес. Започва невиждано до сега църковно строителство и обновяване на християнските храмове, заражда се неповторимата пловдивска възрожденска къща. Богато украсени с иконопис и дърворезба са  църквите „Св. Марина”, „ Св.св. Константин и Елена”, „ Св. Богородица”, „ Св. Неделя”, арменската „ Св. Кеворк”, католическата катедрала „Св. Лудвиг”.

Най-старите запазени образци на пловдивска къща са несиметричните от края на ХVІІІ век – Фурнаджиева къща, къща Клианти, къщата с алафрангите. /снимки/. Към 30-те години на ХІХ век се отнася симетричният тип плодивска къща с типични представители домовете на Куюмджиоглу / Етнографският музей/, Георгиади / Музеят на Възраждането/, Георги Мавриди / Ламартиновата къща/.

През 1885 година Пловдив е градът, в който се осъществява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Пловдив е символ на Съединението, а 6 –ти септември е официалният празник на града/ снимки на Музеят на Съединението и паметникът на Съединението/.

Емблематичните тепета на Пловдив и река Марица са сравними само с римските 7 хълма по поречието на река Тибър.

Съкровищата – най-голямата съкровищница от археологическото наследство на Древна Тракия  се съхранява в Археологическия музей на Пловдив . Тук е най-популярното съкровище, открито в земите на траките – Панагюрското съкровище. Състои се от девет ритуални съда, с общо тегло 6,164. / снимка/. Богата колекция от неолитна керамика и култова пластика, обредното огнище от Небет тепе, находките от древнотракийския некропол от село Дуванли, 786 византийски златни монети, изящни подови мозайки, релефни украси от Античния стадион.

Културна столица на България и Градът на художниците, в Пловдив през 1889 година Иван Митов и Иван Мърквичка организират първата художествена изложба в България. Повече от 20 различни фестивала през цялата година в различни жанрове на изкуството, повече от 20 сценични пространства . През 1999 домакин на най-мащабния европейски културен форум от края на хилядолетието „ Европейски месец на културата”. През 2007 година носител на „Сребърна чиния” в Лугано, Швейцария за „Музей на открито”. АИР резерват „Старинен Пловдив” е кандидат за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

В началото на ХХ век тук е открита  първата пивоварна фабрика в България „ Каменица”.

Най-големият на Балканите Международен панаир, наследник на Първото изложение в България от 1892 г. Тук се провеждат най-значимите търговски форуми в България.

Отлична и богата хотелска база – повече от 70 средства за подслон и места за настаняване и най-много заведения за хранене и развлечение на глава от населението – 1600, общо 67 Конферентни зали с капацитет от 7 100 места. Най-голямата на Балканите Гребна база и множество спортни площадки на територията на парк „Отдих и култура” и на други места в града.

Най-модерният в страната Туристически информационен център и развитието на летище Пловдив и автобусни туристически обиколки в околностите ще затвърдят Пловдив като център на Тракийски туристически район.