Пловдив е известен като „Градът на седемте тепета” , но днес седмото тепе може да се види в символично вграденото  бронзово паве на ул. „Отец Паисий”, напомнящо за неразрушимия пловдивски дух и за Марково тепе, разрушено от края на ХІХ до средата на ХХ век.

От днешните 6 сиенитни хълма най-висок и най-отдалечен от древния и съвременния град е Джендем тепе, нарича се още Младежки хълм. Втори по височина е хълма на Освободителите или старото название Бунарджик – „хълм на кладенците”, заради бликащия между скалите извор. Почти в център на днешния град е Сахат тепе – часовников хълм, заради откритите там слънчев и воден часовник от римско време, както и действащата до днес часовникова кула от 16-17 век.

Неотделими един от друг са трите възвишения на Трихълмието, дали римското име на града Тримонциум. Върху тях / Джамбаз, Таксим и Небет тепе/ е разположен архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив”.

Според пътеписци някога е имало още два хълма – Каменица до бирената фабрика и Лаут тепе на мястото на днешния парк „Лаута”.